Job 20

Втора реч на Софар. Нетрайното щастие и наказанието на нечестивците

1 Тогава наамецът Софар отговори: 2 Понеже мислите ми ме карат да отговоря,
затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мен;
и духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време,
откогато е поставен човек на земята,
5 ^a че тържеството на нечестивите е кратковременно
и радостта на безбожния е минутна?
6 ^b Макар величието му да се издигне до небето
и главата му да стигне до облаците,
7 ^c пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му;
онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?
8 ^d Като сън ще отлети и няма да се намери,
и като нощно видение ще изчезне.
9 ^e Окото, което го е гледало, няма да го гледа вече;
и мястото му няма да го види вече.
10 ^f Синовете му ще потърсят благоволението на бедните;
и ръцете му ще върнат имота им.
11 ^g Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му;
и те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му
и го крие под езика си,
13 ако и да го жали и не го оставя,
но все още го държи вътре в устата си,
14 пак храната му ще се измени в червата му,
на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне;
Бог ще го изтръгне от корема му.
16 Отрова аспидна ще суче;
език на ехидна ще го умъртви.
17 ^h Няма вече да гледа потоците,
реките, които текат с мед и масло.
18 ⁱ Това, за което се труди, ще го върне
и няма да се наслаждава на него ▼

▼ 20:18 От евр. да го погълне.

;
съразмерно с имота, който е придобил,
той няма да се радва.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил;
заграбил е къща, която не беше построил.
20 ^k Понеже не е знаел насита на лакомията си,
няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 понеже не остана нищо, което не изяде,
затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност;
ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 ^l Когато се кани да напълни корема си,
Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв
и ще го навали върху него, когато още яде.
24 ^m Когато бяга от желязното оръжие,
стрелата на медния лък ще го прониже.
25 ⁿ Той я изтръгва и тя излиза от тялото му.
Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му;
ужаси го обземат.
26 ^o Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му;
огън, нераздухван от човек, ще го изяде;
на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.
27 Небето ще открие беззаконието му
и земята ще се повдигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне,
в деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 ^p Това е от Бога делът на нечестивия
и определеното му от Бога наследство.